Антоновден - Ден на Преподобний Антоний Велики / Tag des Hl. Anthonius des Großen

На 17 януари почитаме паметта на преподобний Антоний Велики, когото в цял свят почитат като лечител. На Антоновден празнуват имен ден Антон, Антоан, Антоанета, Тони, Антонина, Антонио, Андон, Тонка, Тончо.

Традиция от векове е да се правят на този ден питки, които се намазват с мед, и се подаряват на приятели. Тъй като се смята, че свети Антоний може да предпазва от много болести и най-вече от чумата, която преди векове е отнемала огромно количество животи, една питка в някои краища на България се оставя за чумата.

Свети Антоний е раннохристиянски отшелник, който се счита за основател на отшелническото монашество. Той се е родил в семейство на благородни и богати родители, които го възпитали в християнската  вяра.

Когато родителите му починали, той бил на двадесет години и останал с малка сестричка на ръце. Веднъж, когато влязъл в храма да се моли, той чул следните думи: „Ако искаш да постигнеш съвършенството, продай всичко, което имаш, и го раздай на бедните, и ще имаш съкровище на небето”.

Антоний веднага продал имуществото си и го раздал на бедните. Той оставил сестричката си на грижите на благочестиви християнки и се оттеглил в пустинята.

Антоний заживял в една пещера близо до мястото, където бил роден, но после размислил и като се запасил с хляб за шест месеца, заживял в развалините на воинско укрепление в Писпир на брега на Нил.

Тук той изкарал двадесет години в самота, като само понякога приемал хора, които идвали да го видят и да го чуят. По време на уединението си Антоний често бил изкушаван от дявола и си наложил жестоки обети. Според един от тях той говорел с посетителите само през малка дупчица, пробита в стената, за да не прекъсва своето отшелничество.

Когато вече не издържал на духовните страдания, му се явил Исус Христос, който му съобшил, че постоянно бдял над него. Накрая свети Антоний възтържествувал над дявола и славата му се разпространила навсякъде, последвали го стотици хора, които станали негови ученици.

След като проповядвал християнството и покорявал тълпи от слушатели, свети Антоний се оттеглил отново в пустинята  и на 105-годишна възраст починал. Той забранил на учениците си да казват къде е погребан, за да не го превърнат хората в светец.

Въпреки това при византийския император Юстиниан мощите му били открити и тържествено пренесени от египетската пустиня в Александрия, после в Константинопол и накрая в Сент Антуан Лабеи, Франция, където са до ден днешен, затворени в 114-килограмов ковчег.

Популярността на свети Антоний достига своя апогей през Средновековието, когато върлува чумата. През 1070 г. е основан орден на свети Антоний.

Свети Антоний е смятан за покровител на много професии – ковачи, звънари, месари, гробари. Сред символите на свети Антоний са Т-образният кръст, звънчетата, с които антонитите привличали внимание при събиране на волни пожертвования, свинята, тъй като антонитите имали право да отглеждат прасета, а също така и огън.

Сред най-известните мъдрости, които са приписвани на свети Антоний, е следната: „Ако ти никога не си могъл да се разбираш с хората, когато си бил сред тях, то няма да можеш да се справиш и със самотата”.

Антоновден е наричан още и Лелинден, Чумин ден - празникът е свързан с предпазване от болести и най-вече "лелята" - чумата. Често наричат светците "бащи на чумата", тъй като се смята, че тя се е родила на техния празник. В тази връзка има редица забрани за жените: не се докосва вълна - защото се смята, че във вълната спи чумата; не се вари боб, леща, царевица, варива - да не се разболяват децата; не се плете и шие.
По традиция на този ден жените изпичат содени питки, те се дупчат отгоре с масур или вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка. мажат се с петмез или  и ги раздават на близки и съседи за здраве и една оставят на тавана за "лелята".
На места Антоновден се смята за лош празник, защото на този ден св. Антон преследва лудостта с нож в ръка, тя се крие в дявола и светецът се сърди люто.
В други райони в този ден се отбелязва първото пролетно затопляне и затова се изкарват животните на улицата.
Традиционно на трапезата присъства содена питка, тутманик, пълнена кокошка. Не се слага свинско месо, за да не се разлютяват болестите.

В народните представи живеят двама братя близнаци, ковачите Антон и Атанас, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден (на 18 януари) са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.

 

Am 17. Januar verehrt die christlich-orthodoxe Kirche den Heiligen Anthonius d. G. , der in der ganzen Welt als Wunderheiler gilt. An diesem Tag feiern in Bulgarien Menschen, die die Namen Anton, Antoan,  Antoaneta, Toni, Antonina, Antonio, Andon, Tonka, Tontscho tragen. 

Seit Jahrhunderten werden zu diesem Fest traditionell  mit Honig bestrichene runde Brote gebacken, die Freunden geschenkt werden.  Da die Menschen früher  fest daran geglaubt haben, dass der Hl. Anthonius vor vielen Krankheiten schützen kann, vor allem vor Pest, wird in einigen Regionen Bulgariens ein rundes Brot speziell für die Pest gelassen. 

Der Hl. Anthonius ist ein frühchristlicher Einsiedler, der als Begründer  des christlichen Mönchtums  gilt. Geboren wurde er in einer reichen und angesehenen Familie und ist von seinen Eltern   im christlichen Glauben erzogen worden.

Der Antontag wird auch Pesttag genannt, weil die Menschen diese schreckliche Krankheiten mit den Gedenktagen der Heiligen in Verbindung gebracht haben. In diesem Zusammenhang gibt es für die Frauen viele Verbote: so z. B. sollten sie keine Wolle anfassen, weil man glaubte, dass die Pest darin "schläft", es sollten keine Hülsenfrüchte gekocht werden - Bohnen, Linsen, Mais u.ä., damit die Kinder nicht krank werden, es sollte nicht gestrickt und genäht werden.

Traditionell wird ein einfaches rundes Brot mit Natron zubereitet, wobei es vor dem Backen mit einer Gabel eingestochen wird, damit die Kinder nicht an Windpocken oder ähnlichen Infektionskrankheiten erkranken. Auf der Festtafel wird kein Schweinefleisch aufgetragen, weil es angeblich die Krankheiten hervorrufe. 

Im Volksglauben leben zwei Zwillingsbrüder, die Schmiede Anton und Atanas, die die Schmiedezangen erfunden hätten. Deswegen werden der Antontag sowie der nachfolgende Atanastag (18. Januar) als Feste der Schmiede, Schlosser, Messerschmiede und Hufschmiede gefeiert.
 Als Wetterregel gilt für den Antoniustag: „Wenn an Antoni die Luft ist klar, gibt’s bestimmt ein trocken Jahr.“

Източник на текста и снимките: Интернет
Text und Fotos: Internet