Мароканската кухня е изключително разнообразна благодарение на преплитането на местната култура с други култури и народи през вековете. Менюто е силно повлияно от берберите, мавританците и арабите, както и от средиземноморската кухня. Готвачите от кралските кухни във Фес, Мекнес, Маракеш, Рабат и Тетуан са я усъвършенствали през вековете и са създали основата на мароканската кухня, каквато я познаваме днес.
Dank der Verflechtung der einheimischen Kultur mit anderen Kulturen und Völkern während der Jahrhunderte ist die marokkanische Küche außerordentlich mannigfaltig. Ihre Speisen sind stark beeinflußt von den Berbern, Mauretaniern und Arabern, wie auch von der mediterranen Küche. Die Köche in den Königspalästen in Fez, Meknès, Marrakesch, Rabat und Tétouan haben sie im Laufe der Jahrhunderte vervollkommnet und dabei die Grundlagen der marokkanischen Küche gelegt, die wir eigentlich heute auch kennen.
Консумира се широка гама от средиземноморски плодове и зеленчуци, както и някои тропически плодове, които се отглеждат в страната. Местното население е включило в традиционното си меню различни меса – овче, агнешко, пилешко, заешко и дори камилско. Морските дарове също са често срещани в мароканската кухня. Силно застъпени са и подправките, като по-голямата част от тях са били внесени от други страни преди години. Мароканците обичат да добавят към традиционните си ястия най-вече канела, кимион, куркума, джинджифил, пипер, сусам, анасоново семе и шафран. Освен тях често използвани за овкусяване са ментата и маслините, както и плодове като портокали и лимони.
Auf den Tisch kommt ein breites Spektrum an Mittelmeerfrüchten und -gemüse, wie auch einige tropische Früchte, die im Land angebaut werden. Die Speisekarte der Einheimischen enthält verschiedene Fleischarten - Schafs-, Lamm-, Hühner-, Kaninchen- und sogar Kamelfleisch. Die Meeresfrüchte sind in der marokkanischen Küche auch stark vertreten. Ein untrennbarer Bestandteil aller Gerichte sind natürlich die Gewürze, wobei der Großteil davon vor vielen Jahren aus anderen Ländern eingeführt wurde. In ihren traditionellen Speisen verwenden die Marokkaner vor allem Zimt, Kümmel (Kumin), Kurkuma, Ingwer, Pfeffer, Sesam, Aniskörner und Safran. Außerdem werden die Speisen mit Minze und Oliven, wie auch mit Früchten wie Orangen und Zitronen verfeinert.
Основното ястие за деня в Мароко (с изключение на свещения месец Рамадан) е това на обяд. Типичното меню започва с топли и студени салати. След тях се сервира tajine, ястие, приготвено в специално гърне, в което се задушава месо със зеленчуци. Tajine се готви на бавен огън и може да бъде подправено с маслини, дюли, ябълки, круши, кайсии, стафиди, сушени сливи или ядки. Хлябът присъства на масата при всяко хранене. На официални вечери задължително има агнешко или пилешко месо, а веднага след него се сервира кус-кус, с месо и зеленчуци. Храненето обикновено завършва с чаша ментов чай.
Die Hauptmahlzeit in Marokko ist (natürlich nicht während des heiligen Monats Ramadan) ist zu Mittag. Das typische Menü beginnt mit warmen und kalten Salaten. Danach wird tajinen aufgetragen. Das ist eine Speise, bestehend aus Fleisch und Gemüse, die in einem speziellen Tongefäß zubereitet wird. Tajine gart einige Stunden und kann mit Oliven, Quitten, Äpfeln, Birnen, Aprikosen, Rosinen, getrockneten Pflaumen oder Nüssen verfeinert werden. Das Brot kommt zu allen Mahlzeiten auf den Tisch. Bei offiziellen Abendessen muss es unbedingt Lamm- oder Hühnerfleisch gebe, gleich danach wird Couscous mit Fleisch und Gemüse serviert. Zum Schluss wird gewöhnlich Minztee getrunken.
Местен обичай е яденето с ръце, а хлябът служи като прибор за хранене. Тъй като официалната религия в страната е ислямът, алкохолът и свинското месо са забранени.
Най-често консумираното червено месо в Мароко е телешкото. Освен него местните готвят и агнешко, но по-рядко, поради високата му цена. Често срещани в менюто са домашните птици и морските дарове.
Сред най-популярните марокански ястия са кус-кусът, pastilla (пай с пилешко месо или риба), tajine и harira. Въпреки че последното е вид супа, тя се сервира като основно ястие по време на месец Рамадан.
Салатите в Мароко се приготвят както със сурови, така и с варени съставки, като в зависимост от вида на салатите те биват топли и студени. Сред студените салати много популярни са салатите zaalouk, която се приготвя от патладжани и домати и taktouka, представляваща смес от домати, зелени чушки, чесън и подправки.
За десерт обикновено се сервират пресни плодове, а не приготвени десерти, но в мароканската кухня има и много вкусни десерти. Много разпространен е kaab el ghzal (рога на газела) - сладкиш, пълнен с бадемов крем и поръсен със захар. Друг популярен десерт е halwa shebakia - малки пържени във фритюрник гевречета, потопени в мед и поръсени със сусам.
Най-консумираната напитка е зеленият чай с мента. Традицията да се приготвя ментов чай в Мароко се счита за форма на изкуство, а пиенето му заедно със семейството или с приятели е обичай. Техниката на наливане е от решаващо значение за качеството на самата напитка. За да има възможно най-добър вкус, чаят се налива на два пъти. Мароканците обичат чая да има мехурчета, така че докато го наливат, държат чайника високо над самата чашка. Напитката се сервира с бучки захар.
Текст и снимки: Интернет
Сега ви предлагам една малко различна, но не по-малко вкусна леща в арабски стил.
Продукти:
- 2 суп. л. зехтин
- 2 чаши леща
- 1 голяма глава лук
- 2-3 скилидки чесън
- 2 моркова
- 1 стрък целина
- 1/2 ч. л. пресен джинджифил (настърган)
- 1 ч. л. кимион
- на върха на ножа смлян кардамон
- 1/4 ч. л. канела
- 1/4 ч. л. куркума
- 1 суп. л. червен пипер
- 2 суп. л. доматено пюре
- 400 г белени домати на кубчета
- сол и черен пипер на вкус
Приготвяне:
Измиваме, почистваме и нарязваме зеленчуците. Почистената и измита леща заливаме с около 800 мл студена вода и оставяме да се вари. Добавяме подготвените зеленчуци (моркови, лук, чесън, целина) и джинджифила, кимиона и кориандъра. Варим, докато лещата поомекне. След това добавяме доматите, зехтина и останалите подправки, поръсваме със сол и черен пипер на вкус и продължаваме да варим лещата на умерен огън. Ако по време на варенето се е изпарила много вода, можем да долеем малко гореща вода.
