Тиквички на фурна / Zucchini-Auflauf / Baked Zucchini

Тиквичките са подвид на големите градински тикви, които за разлика от малките си събратя се причисляват към плодовете. 

Родината на тиквичката всъщност е Америка, където в ястията първоначално со използвани само семената и. В Европа тиквичките са пренесени през ХI век, заедно с други "странности" от Новия свят. Първоначално те са били отглеждани в специални градини, докато днес не можем да си представим средиземноморската кухня без този зеленчук. За европейска родина на тиквичката се смята Италия. Тиквичките са произлязли от големите градински тикви, които до откриването на Америка са били отглеждани на територията на югоизточна Канада чак до Коста Рика. Счита се, че в началото на ХVIII век точно италианците са използвали недоузрелите тиквички така, както ги изполваме ние днес. Традиционно в Италия продължава да се спазва един обичай, водещ началото си от 17 век, на 7 май да се празнува "Денят на тиквичката"  (Giorno del Zucchetto).   
Тиквичките са зеленчуци, които се отличават с високо съдържание на калий, натрий, калций, магнезий, фосфор и желязо, витамин А, С, В₁ и В₂, както и сравнително високо съдържание на органични киселини.

Богат набор от полезни вещества и в замяна - само 21 калории в 100 г, което показва, че присъствието им в ежедневното пролетно и лятно меню е задължително.

С най-добри хранително-вкусови качества се отличават младите тиквички и точно те се усвояват най-лесно от организма. Те са подходящи както за детско меню, така и за болни хора, но са и съставна част от менюто на хора, които се подлагат на диета.  Вкусните зеленчуци са чудесни за профилактика на състояния като атеросклероза, болести на стомаха, затлъстяване и анемия.
Тиквичките могат да се консумират както сурови, така и сготвени, пържени и печени. Дори и големите и жълти цветове са подходящи за консумация и се смятат за изключителен деликатес.
Източник: Интернет
 
Освен на ягодите, вече отдавна дойде времето и на тиквичките. Те, колкото и да са обичани вкъщи, не могат да детронират от първото място любимите ни патладжани. Има много рецепти с тиквички, няма да откривам нещо ново под слънцето. Просто ще ви предложа един много лесен начин, по който тиквичките стават изключително вкусни.

Die Zucchini, in der Deutschschweiz Zucchetti, sind eine Unterart des Gartenkürbisses und gehören zur Pflanzenfamilie der Kürbisgewächse. Zucchini gelten als Gemüseart, während der Kürbis als Obst angenommen wird.
Die Heimat der Zucchini ist eigentlich Amerika, wo in den verschiedenen Speisen ursprünglich nur die Samen verwendet wurden. Nach Europa kam diese Gemüseart im XI. Jahrhundert,  zusammen mit anderen "Sonderlingen" der Neuen Welt. Zunächst wurden sie in speziellen Gewächshäusern gezüchtet, und heute sind sie von der Mittelmeerküche gar nicht wegzudenken. Die Zucchini stammen aus Europa, wo die ursprünglichen Formen  Ende des 17. Jahrhunderts auftraten. Die Vermarktung der Zucchini begann in Italien. Ursprünglich wurden die Zucchini durch Züchtung aus dem Gartenkürbis entwickelt, der bis zur Entdeckung Amerikas vom Südosten Kanadas bis nach Costa Rica angebaut wurde. Traditionell wird, einem im 17. Jahrhundert in Italien geprägten Brauch folgend, am 7. Mai der „Tag der Zucchini“ (Giorno del Zucchetto) begangen.
Zucchini enthalten, wie andere Kürbissorten auch, viel Wasser, sind kalorienarm, vitaminreich und leicht verdaulich. Zucchinis enthalten:  Wasser, verwertbare Kohlenhydrate, Eiweiße, Ballaststoffe,  Kalium, Kalzium,  Phosphor,  Natrium,  Eisen, Magnesium, Vitamine A, C, В₁und В₂.
Frische kleine Zucchinis zeichnen sich durch ihren hohen Nährwert aus und gerade sie werden am leichtesten verdaut. Besonders geeignet sind sie also für Kinder, kranke Menschen und sind auch Bestandteil des Essens von Menschen, die eine Diät einhalten. Dieses leckeres Gemüse ist angesagt bei Aterosklerose, Magenkrankheiten, Übergewicht und Blutarmut.
Zucchini können sowohl roh als auch gekocht bzw. gebraten gegessen werden. Auch die sehr große gelbe Blüte ist für den Verzehr geeignet und gilt als eine ganz spezielle Delikatesse. 
Quelle: Internet

Nach der reichlichen Erdbeeren-Ernte kann man auf dem Markt auch viele Zucchinis finden. Sie werden zu Hause zwar gern verzehrt, aber können keinesfalls mit den Auberginen konkurrieren, die bei uns Nummer eins sind. Es gibt viele Zucchini-Rezepte und mir ist völlig klar, dass ich nichts Neues dabei kreiern werde. Hier ist nur ein Vorschlag, wie man Zucchinis unkompliziert, aber außerordentlich lecker zubereiten könnte.

Продукти:

- 1 кг тиквички
- 2 стръка пресен лук
- 2-3 суп. л. масло или зехтин
- 1/2 ч. ч. настъргано сирене 
- 1/4 ч.ч настърган кашкавал
- 1/2 връзка копър
- 1/2 връзка магданоз
- 3 яйца
- 1 ч. ч. прясно мляко
- сол и черен пипер на вкус

Zutaten:


- 1 kg Zucchini 
- 2 Frühlingszwiebeln
- 2-3 EL Butter oder Olivenöl
- 1/2 Teetasse geriebenen griechischen Käse
- 1/4 Teetasse geriebenen Hartkäse
- 1/2 Bund Dill
- 1/2 Bund Petersilie
- 3 Eier
- 1 Teetasse Milch
- Salz und Pfeffer zum Abschmecken

Приготвяне:

Тиквичките обелваме, измиваме,  настъргваме ги на едро ренде и ги оставяме да се изцедят. Наситняваме пресния лук. В тиган загряваме маслото (зехтина) и задушаваме тиквичките и лука до омекване. Посоляваме на вкус, сваляме ги от огъня и ги оставяме да се охладят. Към тях прибавяме ситно нарязаните копър и магданоз, настърганите сирене и кашкавал, леко разбърканите яйца и прясното мляко. Разбъркваме сместа, ако е необходимо, доовкусяваме със сол и пипер. Готовата смес изсипваме в намазана с масло огнеупорна тавичка. Поливаме ястието с 1 суп. л. разтопено масло и запичаме в умерена фурна до зачервяване. 

 

Zubereitung:

Die Zucchini schälen, waschen und reiben. Abtropfen lassen. Die Frühlingszwiebeln klein schneiden.  In einer Pfanne die Butter (das Olivenöl) erhitzen und die Frühlingszwiebeln und Zucchini so lange andünsten, bis sie weich werden. Mit Salz abschmecken, von der Kochplatte nehmen und abkühlen lassen. Den feingehackten Dill und  die Petersilie, den geriebenen griechischen und Hartkäse, die leicht verquierlten Eier und die Milch dazugeben. Die Mischung umrühren und wenn nötig, mit noch etwas Salz und Pfeffer abschmecken. Danach in eine eingefettete feuerfeste Backform geben. 1 EL zerlassene Butter darauf  gießen und bei mittlerer Hitze goldbraun backen.