събота, 5 ноември 2011 г.

Свински джолан в гювеч / Schweinshaxe mit Gemüse im Tontopf



Мен ако ме питат, мога да си карам дълго време на безмесни ястия. Не съм вегетарианка, но обичам всякакви зеленчукови ястия, в които няма мръвка, но мъжете май не са на същото мнение и ако има постно, веднага питат какво съм предвидила към него. Разни хора - разни идеали.:-)) Тъй като дълго измъчвах всички с пилешко, пуешко, рибешко и т.н., реших, че е крайно време да им предложа любимото свинско месце. В магазина попаднах на хубави свински джолани, накупих пресни зеленчуци и идеята ми се се избистри: джолан в гювеч. Обичам да готвя в глинени съдове. Всички ястия имат уникален вкус, готвят се лесно, никога не можеш да сбъркаш, месото става мозък, и не на последно място сготвеното е здравословно.  Е, вярно е, че трябва да го готвим по-дълго, но от друга страна е мързеливичко: слагаме всичко, което сме предвидили, трябва да сме около него, докато е на по-силна фурна, но след намаляването на градусите нямаме грижа, то си се готви само. Както и днешното ми предложение.
 Няма да давам точни пропорции, а просто използваните продукти, всеки може да определи сам, какво и колко да сложи.

Продукти:

- 2 цели джолана
- картофи
- моркови
- лук
- чесън
- червена и зелена чушка
- гъби
- сол и пипер на вкус
- червен пипер
- чубрица
- 200 мл вода
- 200 мл бяло вино

Приготвяне:

По кожата на джоланите правим прорези, за да може по-лесно да попаднат подправките. Смесените подправки втриваме в джоланите. Нарязаните на по-едро зеленчуци разбъркваме и нареждаме половината от тях по дъното на гювеча, върху тях поставяме джоланите, отгоре изсипваме другата половина от смесените зеленчуци. Поръсваме още малко сол и черен пипер за овкусяване на зеленчуците, заливаме с водата и виното и затваряме с капака. Студеният гювеч поставяме в студената фурна, печем около 30 мин. на максимална температура, а след това за около 2-2,5 часа на 180 градуса С. Ако е необходимо, може да се запече за малко на грил.





Wenn man mich fragt, kann ich lange Zeit mit fleischlosen Gerichten auskommen. Ich bin keine Vegetarierin, aber ich mag Gemüsegerichte ohne Fleisch besonders gern, leider sind die Männer zu Hause nicht derselben Meinung und wenn ich so etwas zum Essen anbiete, fragen sie sofort, was es dazu gibt. Jedem Tierchen sein Pläsierchen.:-))) Da ich lange alle mit allerlei Geflügelfleisch und Fisch gequält habe, war es an der Zeit, Schweinefleisch zu kochen. Im Fleischladen kaufte ich zwei Stück Schweinshaxe, vom Markt nahm ich frisches Gemüse und schon hatte ich die Idee: Schweinshaxe im Tontopf.  Ich koche gern in solchen Gefäßen. Alle Gerichte haben einen einmaligen Geschmack, man kocht sie leicht, man kann  nichts falsch machen, das Fleisch wird so zart und weich und nicht zuletzt so eine Art von Kochen ist sehr gesund. Es stimmt natürlich, dass man etwas mehr Zeit dazu braucht, aber andererseits ist es nicht so schwer: man gibt alles hinein, muss aufpassen, solange es bei maximaler Hitze gekocht wird, aber danach haben wir keine Sorgen mehr, es kocht sich von alleine. Wie auch mein heutiger Vorschlag.    
Ich schreibe keine genauen Mengenangaben auf, nenne nur die notwendigen Zutaten, jeder kann selbst bestimmen, was und wieviel von der gewünschten Gemüseart ins Tongefäß hineinkommen soll.

Zutaten:


- 2 Schweinshaxen
- Kartoffeln
- Möhren
- Zwiebeln
- Knoblauch
- rote und grüne Paprikaschoten
- Champignons
- Salz und Pfeffer zum Abschmecken
- Paprika
- Bohnenkraut
- 200 ml  Wasser
- 200 мл Weißwein





Zubereitung:

Die Fettschicht der Schweinshaxen fein ritzen, die gemischten Gewürze einreiben. Das in größere Stücke geschnittene Gemüse mischen und die Hälfte davon auf dem Boden des Tongefäßes verteilen, darauf die Schweinshaxen legen und mit der zweiten Gemüsehälfte bedecken. Nochmals mit Salz und Pfeffer abschmecken, damit das Gemüse nicht ungewürzt bleibt. Das Wasser und den Wein darüber gießen und abdecken. In den kalten Backofen geben und etwa 30 Minuten bei Maximalhitze kochen, danach etwa 2-2,5 Stunden bei 180 Grad C weiter kochen. Wenn es nötig ist, für 5-20 Minuten  bei Grillstufe überbacken.

  

Архангелова (мъжка) задушница / Allerseelentag





Всяка година в съботата преди Архангелов ден (8 ноември) се отбелязва Архангелова  задушница. Архангеловата задушница, наричана още Архангелска задушница, Рангелова задушница, Хрангеловото одуше е една от трите най-големи. Отбелязва се в първата събота преди Архангеловден - защото събота е отредена за ден на покойниците. На този ден във всеки православен храм се извършва специално богослужение – Литургия за упокой и Обща панахида за починалите, молим се за душата на мъртвите и палим свещ, която наричаме Задушница. В този ден се отдава почит към паметта на мъртвите, вечна признателност на офицерите и войниците, загинали за България, и на всички паднали в редовете на Българската армия. Тя напомня за грижите на божиите ангели за покойниците и е специално посветена и на загиналите воини, затова някъде се нарича и „мъжка задушница“.  Архангеловата задушница, която предхожда големия празник на Свети Архангел Михаил, намира своето основание в християнската догматика за възкресението на мъртвите. Оттам идва и почитта към умрелите, която ние като християни отдаваме при всеки помен и на задушниците през годината. На Задушница посещаваме гробовете на нашите близки. Почистваме ги, прекадяваме с тамян и украсяваме с цветя. Прието е на гроба да се прелее вино. Върху гроба на починалите палим свещ, която е символ на нашата вяра, а пламъкът напомня за безсмъртието на душите. Тамянът пък символизира чистата молитва, цветята - добродетелите на починалия. Най-възрастната жена прелива гроба с червено вино. Ритуала по преливане на вино започва от мястото, където е главата на покойника в посока наляво - правят се три кръга по края на гроба. Върху гроба на починалите палим свещ, която е символ на нашата вяра, а пламъкът напомня за безсмъртието на душите. Тамянът пък символизира чистата молитва, цветята - добродетелите на починалия.
На Архангелова задушница така, както при другите задушници, се правят общи трапези. Наричана още Голяма задушница тя е последната за годината, затова на общата трапеза на гробищния парк се поставят седем различни ястия (между, които такива любими на починалия) за да „чуят“ благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости. Първата хапка се слага на земята, а първата глътка вино се изсипва на земята и споменаваме починалите с думите "Бог да прости".
Правят се помени или наричани още раздавки, подавки. Раздават се на близки, комшии, роднини, дошли на гроба на починалия, а също и на другите хора около съседните гробове, дори непознати.
В раздавката за Архангелова задушница традиционно присъства вино, варено жито, питки (или хляб), пилешко, агнешко или въобще месо, дребни сладки, бонбони, ябълки и други плодове, кекс, но всъщност можете да подадете каквото пожелаете. Житото символизира възкресението, хляба и виното - за спомен на Христовата жертва за нас.

Нека всички си спомним за онези, които не са сред нас и да почетем паметта им!

Източник: различни материали от Интернет 





2. November – der Tag, an dem die Welt der Lebenden und der Toten symbolisch einander durchringen, der Tag, an dem Menschen an alle ihre Lieben denken, die nicht mehr unter uns sind. Dieser besondere Tag für Gedenken der Gestorbenen ist Bestandteil der christlichen Tradition. Menschen kommen zum Friedhof, um hier auf Gräber ihrer Ahnen Blumen zu legen und Kerzen anzuzünden. Der Sinn des Allerseelentags ist allerdings auch Nachsinnen.
Niemals sonst im Jahr kommen so viele Menschen auf die Friedhöfe wie Anfang November. Das Bedürfnis, der verstorbenen Verwandten und Freunde zu gedenken, ist so alt wie der Mensch selbst. Der Allerseelentag ist aber nicht nur ein wertvoller Beitrag zur psychologischen Todesbewältigung für die Hinterbliebenen. Nach christlicher Überzeugung besteht eine Verbindung mit den Verstorbenen über den Tod hinaus. Deshalb wird in katholischen Gemeinden auch für die Toten gebetet, vor allem für die "armen Seelen im Fegefeuer", wie es in traditioneller Formulierung heißt.
In Bulgarien gedenkt man an drei Tagen während des ganzen Jahres der Toten. Der Allerseelentag im November ist der größte. Er wird einige Tage vor dem 8. November, dem Tag des Erzengels Michael, gefeiert. Das ist so, weil im christlichen Glauben der Erzengel Michael als Engel des Todes gilt. Alle, die Familienangehörige, Verwandte, Freude verloren haben, gehen an diesem Tag auf den Friedhof, wo sie am Grab Blumen hinterlassen, Kerzen anzünden und den Toten gedenken.