петък, 24 юни 2011 г.

Еньовден е! Es ist Johannistag!



Еньовден е стар славянски празник, който се чества на 24 юни всяка година. На същата дата източно православната християнска църква чества деня на Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат. Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо.
Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина — ще боледува.
Вярва се, че преди да "тръгне към зима", слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.
Вярва се, че на сутринта на празника, щом изгрее слънцето, която мома първа го види - ще има пари и от здраве няма да се отърве.
Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце. Жените — баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ — за всички болести и за ,,болестта без име".

От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги поименно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек — с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.
Докато билките, които се берат на Гергьовден, се използват за лекуване на добитъка, то еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.
Наред с Нова година, Гергьовден и други празници, на Еньовден също се гадае за здраве, женитба и плодородие. Прави се обичая напяване на китки или пръстени по същия начин, както и ладуването.
В някои райони за гадания се изпълнява обичая „Еньова буля“, в който участват момите, а гадаят за всички - моминските китки за женитба, на останалите — за здраве и плодородие. Булята е момиченце — изтърсак (последно на майка). Обличат го като булка, слагат му и накити, но булото е червено. Четири моми грабват булята и я разнасят из селото. Накрая идва ред на ладуването. Момите пеят песни, сетне изваждат от голям котел натопените си от сутринта китки с пръстенчета, наречени на ергените. В други райони се прави напяване на паламарки, които заместват китките и пръстените.
Има и гадаене по сянката: ако сянката ти е цяла, ще си здрав цяла година, но ако не е цяла, ще си болен.
Църквата ни чества денят на рождението на Йоан Кръстител. Според тази вяра неговото рождение е подсказано „свише“ — родителите му, Захарий (юдейски свещеник) и Елисавета, вече на преклонна възраст, получават вест, че ще добият син. Ражда се няколко месеца (6) преди Иисус Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ. Той пръв започнал покръстването на юдеите във водите на р. Йордан.

Източник: Wikipedia




Der Johannistag (auch Johanni, Johannestag) ist der Gedenktag der Geburt Johannes des Täufers am 24. Juni. Er steht in enger Verbindung zur am 21. Juni stattfindenden Sommersonnenwende. Die Johannisnacht ist die Nacht auf den Johannistag, vom 23. auf den 24. Juni.
Verknüpft ist der Tag auch mit Festen im Zusammenhang mit der Sommersonnenwende und Brauchtum wie dem Johannisfeuer, wie auch als Lostag im Zusammenhang mit Bauernregeln.
Das Datum wurde entsprechend einer Angabe des Lukasevangeliums vom liturgischen Datum der Geburt Jesu her errechnet, nämlich drei Monate nach Mariae Verkündigung und sechs Monate vor Weihnachten: Im Kirchenjahr ergab sich daraus sehr passend das (antike) Datum der Sommersonnenwende (22~24. Juni) und der Wintersonnenwende (25. Dezember). Anlass zu diesem Bezug des längsten auf den kürzesten Tag des Jahres war der Täuferspruch in Hinblick auf den kommenden Christus: „Er muss wachsen, ich aber muss abnehmen.“  Jesus Christus, seine Mutter Maria und Johannes der Täufer sind die einzigen drei Menschen, deren Geburtstage von der römischen Kirche gefeiert und als Hochfest begangen werden; die Gedenktage der übrigen Heiligen sind meist ihre Todestage.
Ein ausgeprägtes Brauchtum hat sich um diesen Festtag entwickelt.
Zu den Bräuchen zählte in der Johannisnacht der Tanz um das Johannisfeuer. Das Johannis- oder Würzfeuer steht in Zusammenhang mit Feuer- und Sonnensymbolik wie auch der Sonnenwende, weshalb es selbst häufig als Sonnenfeuer bzw. Sonnwendfeuer bezeichnet wird. Es ist ein erstmals seit dem 12. Jahrhundert, seit dem 14. Jahrhundert häufig, belegter Brauch. Es wird in der Nacht vor dem Johannistag angezündet.
Das vor allem auf Bergen stattfindende Feuer ist ein altes Symbol für die Sonne und damit für Christus. Auch Johannes selbst hat mit Feuer zu tun, denn er gilt entsprechend dem Propheten Maleachi als der Vorläufer Jesu.
Johannes sagte, dass Christus mit „Feuer und mit Geist“ taufen werde. Die Höhen- oder Bergsymbolik findet sich im sogenannten Lobgesang des Zacharias, des Vaters von Johannes.
Dem Volksglauben nach sollte das Johannisfeuer böse Dämonen abwehren, die Krankheiten hervorrufen oder Viehschaden und misswüchsige Kinder bewirken. Darauf deuten auch die Strohpuppen hin, die man in manchen Gegenden ins Feuer wirft (Hanslverbrennen). Insbesondere sollten auch Hagelschäden abgewehrt werden. In dieser Beziehung deckt sich das Johannisfeuer mit dem Hagelfeuer. Diese Wirkungen des Johannisfeuers liegen vermutlich in der hohen Popularität des Heiligen begründet, dem auch sonst starke Kräfte zuerkannt wurden; man vergleiche die im Mittelalter außergewöhnlich stark verbreiteten Namen Hans, Johannes, Jan oder Jean. Mittelalterliche Namensgebung bedeutete vielfach, dass dem Kind der entsprechende Heilige als Schutzpatron zugeeignet wurde.
Das Johannisfeuer findet man in verschiedener Ausgestaltung fast über ganz Europa verbreitet. Die südlichste Sonnenwendfeier mit Johannisfeuer war lange Zeit in Alicante, heute ist es in Torrevieja.
Das beim Johannisfeuer mancherorts verwendete umwälzende Rad wird als Sonne gedeutet. Ein Zusammenhang könnte außerdem mit dem Not- oder Nodfeuer bestehen, dessen Hergang weitgehend vergleichbar ist.
Die Johanniskrone wird aus Zweigen und Laub geflochten und anschließend mit Blumen, Bändern, Rosen, gefertigt aus Seidenpapier und Eierschnüren geschmückt. Es war früher üblich, diese Sommerkrone auf dem Dorfplatz aufzuhängen, am Abend wurde sie mit Kerzen erleuchtet, und es wurde so viele Nächte lang getanzt, wie die Krone ihr grünes Laub behielt.

Quelle: Wikipedia


8 коментара:

  1. Мони, радваме, че си отделила местенце в твоя прекрасен блог за този прекрасен празник!

    Препратих ти отново mail-a,ако не го получиш,моля те ми пиши.

    Сърдечни поздрави,Мони!!!!

    ОтговорИзтриване
  2. Liebe Moni,

    viele Jahre habe ich mit meinen Mädels das Johannisfest gefeiert, es war jedesmal ein Ereignis, gemeinsam in der Kindergarten-und Schulgemeinschaft da dabei sein zu dürfen.

    Vielen Dank für`s "Erinnern"

    Ich wünsche Dir einen schöne Feier und Grüße Dich herzlich
    Gaby

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря за хубавите думи, Леви!:-))
    Това е толкова прекрасен празник, няма как да пропусна да му отделя място тук.
    Сърдечни поздрави и на теб, Леви!:-))

    ОтговорИзтриване
  4. Hallo Gaby, es freut mich, dass ich mit meinem Post für positive Erinnerungen gesorgt habe! Es ist ein wirklich tolles Fest und deshalb wollte ich, dass er seinen gebührenden Platz auch hier, bei mir, einnimmt.
    Vielen, vielen Dank für die lieben Worte!
    Schönes Feiern wünsch ich Dir auch und auch recht herzliche Grüße an Dich, Gaby!:-))

    ОтговорИзтриване
  5. Hallo, das Gericht von deinem letzten Post sieht gigantisch lecker aus und ist schon vorgemerkt:-), glg Anja

    ОтговорИзтриване
  6. Hi Anja, willkommen in meinem Blog!:-))
    Es freut mich sehr, dass dir mein Vorschlag gefallen hat, es ist nämlich wirklich besonders lecker geworden mit dem Dill und so. Du wirst es keinesfalls bereuen, wenn Du es nachmachst!:-))
    Liebe Grüße auch an Dich

    ОтговорИзтриване
  7. Moni, благодаря за вниманието и хубавите думи към моята публикация за двойно шоколадовия сладкиш. Прегръщам те сърдечно.
    Специално опаковам по парченце от сладкиша и изпращам по вълшебната поща за теб. Самата ти твориш вълшебства в своята "кула", но опитай и от моите магии. Надявам се да ти харесат.
    Желая ти щастливо и усмихнато лято!

    ОтговорИзтриване
  8. Здравей, The witch, добре дошла!
    Сладкишът ти наистина заслужава суперлативите, прекрасно си се справила. И от мен сърдечна прегръдка!
    Чакам си вълшебната поща и парченцето. Ще се отбивам при теб, набелязала съм вече някои от твоите магии.:-))
    И на теб от сърце пожелавам слънчево, усмихнато и незабравимо лято!

    ОтговорИзтриване